1
33А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо.
343 Цар. 1:52; Мат. 10:30; Лука 12:7, 21:18Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне.
351 Цар. 9:13; Мат. 15:36; Марк 8:6; Йоан 6:11; 1 Тим. 4:3,4И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде.
36От това всички се ободриха и ядоха и те.
371 Пет. 3:20А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.
Корабокрушението39И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно.
40И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.
412 Кор. 11:25Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.
42И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.
43Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,
44Деян. 27:22а останалите да се спасяват – кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.
