4 Книга на Царете 4 - Библия, ревизирано издание（BgPB2015）

Пророк Елисей и чудото с маслото на вдовицата

1 Лев. 25:30; 3 Цар. 20:35; Мат. 18:25 А една от жените на пророческите ученици извика към Елисей: Слугата ти, мъжът ми, умря. Ти знаеш, че той се боеше от Господа; а заемодавецът дойде да вземе за себе си двамата ми сина за роби.

2Елисей я попита: Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя отговори: Слугинята ти няма нищо вкъщи освен един съд с дървено масло.

34 Цар. 3:16Елисей каза: Иди, вземи на заем от всичките си съседи много празни съдове.

4После влез, затвори вратата зад себе си и синовете си и наливай от маслото във всички тези съдове; пълните слагай настрана.

5И така, тя си отиде от него и затвори вратата зад себе си и синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.

6След като съдовете се напълниха, жената каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той ѝ отговори: Няма друг съд. И маслото престана.

7Тогава тя дойде и извести на Божия човек. А той ѝ каза: Иди, продай маслото и плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.

Елисей възкресява сина на сунамката

8 Ис.Нав. 19:18 Един ден Елисей замина в Сунам, където имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти минаваше, се отбиваше там, за да яде хляб.

9После жената каза на мъжа си: Ето сега, знам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек.

10Да направим, моля те, една малка стаичка над стената и да сложим в нея за него легло, маса, стол и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас.

11И един ден, когато Елисей дойде там, отби се в стаичката и лежеше в нея,

12каза на слугата си Гиезий: Повикай тази сунамка. И той я повика и тя застана пред него.

13Елисей нареди на Гиезий: Кажи ѝ сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас; какво да направим за тебе? Желаеш ли да говорим за тебе на царя или на военачалника? А тя отговори: Не, аз живея между своя народ.

14Тогава Елисей попита: И така, какво да направим за нея? А Гиезий отговори: Тя няма син, а мъжът ѝ е стар.

15Пророкът каза: Повикай я. И когато я повика, тя застана пред вратата.

16Бит. 18:10,14; 4 Цар. 4:28

Елисей ѝ каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя отговори: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.

17Но жената зачена и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей.

18И когато детето порасна, излезе един ден при баща си и жътварите.

19То каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А бащата нареди на един от момците: Занеси го при майка му.

20Той го взе и го занесе при майка му; детето седя на коленете ѝ до пладне и тогава умря.

21А тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.

22Тогава повика мъжа си и каза: Изпрати, моля, един от момците и една от ослиците, за да побързам да отида при Божия човек и да се върна.

23А той отвърна: Защо отиваш при него днес? Не е нито нов месец, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен.

24Тогава оседла ослицата и каза на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мен, освен ако ти заповядам.

254 Цар. 3:25И така, жената отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето там сунамката!

26Сега тичай да я посрещнеш и ѝ кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

27А когато дойде при Божия човек на планината, тя се хвана за краката му; а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена, а Господ е скрил причината от мен и не ми я е явил.

284 Цар. 4:16Тя попита: Искала ли съм син от господаря си? Не казах ли: Не ме лъжи?

29Изх. 7:19, 14:16; 3 Цар. 18:46; 4 Цар. 2:8,14, 9:1; Лука 10:4; Деян. 19:12Тогава Елисей каза на Гиезий: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка и иди. Ако срещнеш човек, да не го поздравиш, ако те поздрави някой, да не му отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

304 Цар. 2:2А майката на детето каза: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, той стана и отиде след нея.

31Йоан 11:11А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но то нямаше нито глас, нито слух. Затова слугата се върна да посрещне Елисей и му извести: Детето не се събуди.

32И когато Елисей влезе в къщата, детето лежеше умряло, положено на леглото му.

333 Цар. 17:20; 4 Цар. 4:4; Мат. 6:6Пророкът влезе, затвори вратата зад тях двамата и се помоли на Господа.

343 Цар. 17:21; Деян. 20:10Тогава той се качи и легна върху детето, и като сложи устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи и ръцете си върху неговите ръце, се простря върху него; и тялото на детето се стопли.

353 Цар. 17:21; 4 Цар. 8:1,5После Елисей се оттегли и ходеше насам-натам из къщата. След това пак се качи и се простря върху него; тогава детето кихна седем пъти и отвори очите си.

36Елисей извика Гиезий и каза: Повикай сунамката. И той я повика. Когато жената влезе при Елисей, той ѝ каза: Вземи сина си.

373 Цар. 17:23; Евр. 11:35И тя падна в краката му и се поклони до земята, вдигна сина си и излезе.

Елисей извършва още две чудеса

38 4 Цар. 2:1,3, 8:1; Лука 10:39; Деян. 22:3 Елисей пак дойде в Галгал, когато имаше глад в земята. Пред него седяха пророческите ученици и го слушаха, а той каза на слугата си: Сложи големия котел и свари вариво за пророческите ученици.

39Затова един от тях излезе на полето, за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички и напълни дрехата си. После се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеше, че са отровни.

40Изх. 10:17После сипаха на хората да ядат, а като ядоха от варивото, извикаха: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат повече от него.

41Изх. 15:25; 4 Цар. 2:21, 5:10; Йоан 9:6А пророкът нареди: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела, каза: Сипи на народа да яде. И в котела нямаше нищо отровно.

42 1 Цар. 9:4,7; 1 Кор. 9:11; Гал. 6:6 В това време един човек от Ваалсалиса дойде и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито, небелени. Божият човек каза: Дай на народа да яде.

43Лука 9:13,17; Йоан 6:9,11А слугата му каза: Какво! Да сложа ли това пред стотина човека? А той отговори: Дай на народа да яде, защото така казва Господ: Ще се нахранят и ще остане излишък.

44Мат. 14:20, 15:37; Йоан 6:13Тогава той сложи пред тях и се нахраниха, и остана излишък според Господнето слово.