Йов 30 - Библия, ревизирано издание（BgPB2015）

Сегашното бедствено положение е незаслужено

1Но сега ми се подсмиват по-младите от мене,

чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;

2защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им –

хора, чиято жизненост беше изчезнала?

3От немотия и глад те бяха измършавели;

гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4между храстите късаха слез

и корените на хвойна им бяха за храна.

5Бяха изгонени измежду хората,

които викаха след тях като след крадци.

6Живееха в пукнатините на долините,

в дупките на земята и на скалите.

7Ревяха между храстите.

събираха се под тръните;

8безумни и безчестни,

те бяха изгонени от земята.

9 и ме е смирил,

то и те се разюздаха пред мен.

12 ,

13развалят пътя ми,

увеличават нещастието ми,

и то без да имат помощници.

14Идват като през широк пролом;

гибелно се нахвърлят върху мен.

15Ужаси се обърнаха върху мене;

като вятър гонят достолепието ми;

и благополучието ми премина като облак.

16 .

18 Само с голямо усилие се променя дрехата ми;

тя ме стяга, както яката на хитона ми.

19 Бог ме е хвърлил в калта;

и аз съм заприличал на пръст и прах.

20Викам към Тебе, но не ми отговаряш;

стоя – и Ти просто ме поглеждаш.

21Обърнал си се да се показваш жесток към мене;

с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;

22издигаш ме, понасяш ме по вятъра

и ме стопяваш в бурята.

23 Евр. 9:27 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт

и до дома, който е определен за всички живи.

24Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка

или да нададе вик в бедствието си?

25 Пс. 35:13,14; Рим. 12:15 Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден?

И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?

26 Йер. 8:15 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото;

и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.

27Червата ми кипят и не си почиват;

скръбни дни ме постигнаха.

28 Пс. 38:6, 42:9, 43:2 Ходя почернял, но не от слънцето;

ставам в събранието и викам за помощ.

29 Пс. 102:6; Мих. 1:8 Станах брат на чакалите

и другар на щраусите.

30 Пс. 119:83, 102:3; Пл.Йер. 4:8, 5:10 Кожата ми почерня на мен

и костите ми изгоряха от огън.

31Затова арфата ми се измени в ридание

и свирката ми – в глас на плачещи.