Притчи 14 - Библия, ревизирано издание（BgPB2015）

Размисли за праведния и нечестивия, за богатия и бедния

1

а устните на мъдрите ще ги пазят.

4Където няма волове, яслите са чисти,

но в силата на воловете е голямото изобилие.

5 Изх. 20:16, 23:1; Пр. 6:19, 12:17, 14:25 Верният свидетел няма да лъже,

а лъжливият свидетел диша лъжи.

6 Пр. 8:9, 17:24 Присмехулникът търси мъдрост и не я намира,

а за разумния учението е лесно.

7Отмини безумния човек,

щом си узнал, че той няма разумни устни.

8Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си,

а глупостта на безумните е да заблуждават.

9 Пр. 10:23 У глупците живее вина,

а между праведните има Божие благоволение.

10Сърцето познава своята си горест

и чужд не участва в неговата радост.

11 Йов 8:15 Къщата на нечестивите ще бъде съборена,

а шатърът на праведните ще благоденства.

12 Пр. 16:25; Рим. 6:21 Има път, който се вижда прав на човека,

но краят му е пътища към смърт.

13 Пр. 5:4; Екл. 2:2 Даже и сред смеха сърцето си има болката

и краят на веселието е тегота.

14 Пр. 1:31, 12:14 Развратният по сърце ще се насити от своите пътища,

а добрият човек ще се насити от себе си.

15Простият вярва на всяка дума,

а благоразумният внимава добре в стъпките си.

16 Пр. 22:3 Мъдрият се бои и се отклонява от злото,

а безумният самонадеяно се хвърля напред.

17Избухливият човек постъпва несмислено

и зломислещият е мразен.

18Безумните наследяват глупост,

а благоразумните се увенчават със знание.

19Злите се кланят пред добрите

и нечестивите – при портите на праведния.

20 Пр. 19:7 Сиромахът е мразен даже от ближния си,

а на богатия приятелите са много.

21 Пс. 41:1, 112:9 Който презира ближния си, съгрешава,

а който показва милост към сиромасите, е блажен.

22Не се ли заблуждават онези, които измислят зло?

А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро.

23От всеки труд има полза,

а от бъбренето с устните – само оскъдност.

24Богатството на мъдрите е венец за тях,

а глупостта на безумните е винаги глупост.

25 Пр. 14:5 Верният свидетел избавя души,

а който издиша лъжи, е цяла измама.

26В страха от Господа има силна увереност

и Неговите деца ще имат прибежище.

27 Пр. 13:14 Страхът от Господа е извор на живот,

за да се отдалечава човек от примките на смъртта.

28Когато народът е многоброен, слава е за царя,

а когато народът е малоброен, съсипване е за княза.

29 Пр. 16:32; Як. 1:19 Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие,

а който лесно се гневи, проявява безумие.

30 Пс. 112:10; Пр. 12:4 Тихо сърце е живот на тялото,

а разяреността е гнилост на костите.

31 Йов 31:15,16; Пр. 17:5, 22:2; Мат. 25:40,45 Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя,

а който е милостив към бедните, показва почит към Него.

32 Йов 13:15, 19:26; Пс. 23:4, 37:37; 2 Кор. 1:9, 5:8; 2 Тим. 4:18 Нечестивият е смазан във време на бедствието си,

а праведният и в смъртта си има упование.

33 Пр. 12:16, 29:11 В сърцето на разумния мъдростта почива,

а между безумните тя се явява.

34Правдата възвисява народ,

а грехът е позор за племената.

35 Мат. 24:45,47 Благоволението на царя е към разумния слуга,

а яростта му – против онзи, който докарва срам.