1 Книга на Царете 18 - Библия, ревизирано издание（BgPB2015）

Давид и домът на Саул

1 Бит. 44:30; Вт. 13:6; 1 Цар. 19:2, 20:17; 2 Цар. 1:26 И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа.

21 Цар. 17:15В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

3Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.

4Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.

5И Давид отиваше навсякъде, където го пращаше Саул, и постъпваше разумно. И Саул го постави над военните мъже; и това се харесваше на целия народ, а също и на Сауловите служители.

6 Изх. 15:20; Съд. 11:34 А като се връщаха от поражението на Давид над филистимците, жените излизаха от всички израилски градове, пееха и танцуваха при посрещането на цар Саул, с тъпанчета, с кимвали и много радостни.

7Изх. 15:21; 1 Цар. 21:11, 29:5И жените, като танцуваха, пееха ответно:

Саул порази хиляди,

а Давид – десетки хиляди.

8 1 Цар. 15:28; Екл. 4:4 А Саул се разсърди много и тези думи го оскърбиха, и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

9И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давид с лошо око.

10 1 Цар. 16:4, 19:9,24; 3 Цар. 18:29; Деян. 16:16 А на следващия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той беснееше сред къщата си. И Давид свиреше с арфата си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

111 Цар. 19:10, 20:33; Пр. 27:4И Саул хвърли копието си, като каза: Ще прикова Давид чак до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.

121 Цар. 16:13,14,18, 18:15,29, 28:16И Саул се страхуваше от Давид, понеже Господ беше с него, а от Саул се беше оттеглил.

13Чис. 27:17; 1 Цар. 18:16; 2 Цар. 5:2Затова Саул го отстрани от себе си и го постави хилядник; и той излизаше и влизаше сред народа.

14Бит. 39:2,3,23; Ис.Нав. 6:27Давид постъпваше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.

15Затова Саул, като гледаше, че Давид постъпва много разумно, се страхуваше от него.

161 Цар. 18:5А целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже излизаше и влизаше сред тях.

17 Чис. 32:20,27,29; 1 Цар. 17:25, 18:21,25, 25:28; 2 Цар. 12:9 Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава – нея ще ти дам за жена; само ми служѝ храбро и воювай в Господните войни. Защото Саул си мислеше: Нека моята ръка не се вдига върху него, а ръката на филистимците нека се вдигне върху него.

181 Цар. 9:21, 18:23; 2 Цар. 7:18А Давид отговори на Саул: Кой съм аз, какъв е животът ми и какво е бащиното ми семейство в Израил, за да стана царски зет?

19Съд. 7:22; 2 Цар. 21:8Обаче по времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена.

201 Цар. 18:28А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давид и когато казаха за това на Саул, той остана доволен.

21Изх. 10:7; 1 Цар. 18:17,26Саул каза: Ще му я дам, за да му бъде примка и за да се вдигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давид втори път: Днес ще ми станеш зет.

22И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и му кажете: Виж, царят е благосклонен към теб и всичките му служители те обичат; стани зет на царя.

23И така, Сауловите служители говореха тези думи на Давид. Но Давид каза: Лесно ли ви се вижда някой да стане царски зет? Аз съм беден и нищожен човек.

24И служителите на Саул му известиха какво беше казал Давид.

25Бит. 34:12; Изх. 22:17; 1 Цар. 14:24, 18:17А Саул нареди: Кажете следното на Давид: Царят не иска вено, а сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските неприятели. Но Саул замисляше Давид да бъде убит от филистимците.

261 Цар. 18:21А когато служителите му казаха на Давид тези думи, той се съгласи да стане зет на царя. Затова и преди да изминат определените за това дни,

271 Цар. 18:13; 2 Цар. 3:14Давид стана и отиде заедно с мъжете си и уби двеста мъже от филистимците. Той донесе краекожията им и ги даде всичките на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

28Така Саул видя и разбра, че Господ беше с Давид. А Сауловата дъщеря Михала го обичаше.

29И така, Саул още повече се страхуваше от Давид и му стана враг завинаги.

30 1 Цар. 18:5; 2 Цар. 11:1 А филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всички Саулови служители, така че името му беше на голяма почит.