1Тогава сирийският цар Венадад събра цялата си войска (а с него имаше тридесет и двама царе и коне, и колесници). Той настъпи, обсади Самария и воюваше против нея.
2И прати хора до израилския цар Ахаав в града, за да му кажат: Така казва Венадад:
3Среброто и златото ти е мое. Също и жените ти и най-добрите от децата ти са мои.
4А израилският цар отговори: Както казваш, господарю мой, царю, твой съм аз и всичко, което имам.
5А пратениците пак дойдоха и казаха: Така казва Венадад: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и децата си.
6Обаче утре по това време ще пратя слугите си при тебе, за да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти. И всичко, което им се вижда желано, ще сложат ръка на него и ще го отнемат.
7Тогава израилският цар повика всички старейшини в страната и каза: Забележете, моля, и вижте, че този човек търси повод за зло; защото прати до мене пратеници за жените, децата, среброто и златото ми и не му казах нищо.
8А всички старейшини и целият народ му казаха: Не го слушай! Нито се съгласявай.
9Затова Ахаав отговори на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми, царя: Всичко, каквото ти заръча на слугата си първия път, ще го направя, но това не мога да направя. И така, пратениците си отидоха и занесоха отговор.
10 каза на другаря си чрез Господнето слово: Удари ме, моля те! Но човекът отказа да го удари.
363 Цар. 13:14Затова той му каза: Понеже ти не послуша Господния глас, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом онзи си тръгна, лъв го нападна и го уби.
37После той намери друг човек и му каза: Удари ме, моля те! И човекът го удари и с удара го нарани.
38Тогава пророкът си отиде и чакаше по пътя за царя, като се беше преоблякъл с покривало на очите си.
392 Цар. 12:1; 4 Цар. 10:24И когато царят минаваше, той извика на царя: Слугата ти отиде сред сражението; и един човек, като се отдели настрана, доведе друг човек при мен и ми каза: Пази този човек. Ако побегне, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот или ще платиш един талант сребро.
40Докато слугата ти се занимаваше тук-там, човекът избяга. А израилският цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл.
41Тогава той побърза да вдигне покривалото от очите си. И израилският цар го позна, че беше един от пророците.
423 Цар. 22:31-37А той му каза: Така казва Господ: Понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот и твоят народ – вместо неговия народ.
433 Цар. 21:4И израилският цар пристигна в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.