1Наистина има рудник за сребро
и място, където злато се плави.
2Желязото се взема от земята
и медта се лее от камъка.
3 Човекът слага край на тъмнината
и издирва до най-далечните места
камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4Далеч от човешко жилище, където крака не стъпват,
той си отваря рудник;
окачени далеч от хората, рудничарите се люлеят.
5Колкото до земята, от нея произлиза хлябът!
И под нея се разравя като че ли с огън.
6Камъните ѝ са място на сапфир
и златна пръст има в нея.
7Хищна птица не знае този път
и око на сокол не го е видяло.
8Горделивите зверове не са стъпвали по него;
лъв не е минавал през него.
9 Човекът простира ръката си върху канарите,
преобръща планините из корен.
10Разсича проломи между скалите;
и окото му открива всичко, което е скъпоценно,
11и ограничава капенето на водите;
и скритото изважда на бял свят.
12
и утаена от въздушните птици.
22 Йов 28:14 Гибелта и смъртта казват:
С ушите си чухме слух за нея.
23Бог разбира пътя ѝ
и Той знае мястото ѝ;
24 Пр. 15:3 понеже Той гледа до земните краища
и вижда под цялото небе,
25 Пс. 135:7 за да претегля тежестта на ветровете
и да измерва водите с мярка.
26Когато направи закон за дъжда
и път за светкавицата на гърма,
27 Йов 38:25 тогава Той я видя и изяви;
утвърди я, да! И я изследва;
28 Вт. 4:6; Пс. 111:10; Пр. 1:7, 9:10; Екл. 12:13 и каза на човека: Ето,
страх от Господа – това е мъдрост;
и отдалечаване от злото – това е разум.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.
