Римляни 4 - Библия, ревизирано издание（BgPB2015）

Примерът на Авраам

1 Ис. 51:2; Мат. 3:9; Йоан 8:33,39; 2 Кор. 11:22 И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?

2Рим. 3:20,27,28; Еф. 2:8Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

3Бит. 15:6; Як. 2:23; Гал. 3:6Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“

4Рим. 11:6А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата;

5а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.

6Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата:

7 Пс. 32:1,2 „Блажени онези, чиито беззакония са простени,

чиито грехове са покрити.

8Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да зачете грях.“

9Обаче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се зачете за правда.“

10Тогава как му се зачете? Когато беше обрязан ли или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.

11Бит. 17:10,11; Лука 19:9; Рим. 4:12,16; Гал. 3:7И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се зачете правдата на тях,

12и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан.

Вярата в Божието обещание

13 Бит. 15:6, 17:4,5; Гал. 3:29 Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра.

14Гал. 3:18Защото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено;

151 Йоан 3:4; Рим. 3:20, 5:13,20, 7:8,10,11; 1 Кор. 15:56; 2 Кор. 3:7,9; Гал. 3:10,19понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление.

16Ис. 51:2; Рим. 3:24, 9:8; Гал. 3:22Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни

17Бит. 17:5; 1 Пет. 2:10; Рим. 8:11, 9:26; 1 Кор. 1:28; Еф. 2:1,5; Евр. 11:12(както е писано: „Направих те отец на много народи“) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

18Бит. 15:5

Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“

19Бит. 17:17, 18:11; Евр. 11:11,12Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,

20обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога,

21Пс. 115:3; Лука 1:37,45; Евр. 11:19уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.

22Затова му се вмени за правда.

23Рим. 15:4; 1 Кор. 10:6,11Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,

24Деян. 2:24, 13:30но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,

25Ис. 53:5,6; 1 Пет. 1:21, 2:24, 3:18; Рим. 3:25, 5:6, 8:32; 1 Кор. 15:17,22; 2 Кор. 5:21; Гал. 1:4; Евр. 9:28 Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.