Исус Навин 22 - Библия, ревизирано издание（BgPB2015）

ПРОЩАЛНИТЕ СЛОВА НА ИСУС НАВИН(22:1 – 24:33)Две слова към израилските племена

1Тогава Исус повика Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе и им каза:

2 да не ни избави днес!

23Вт. 18:19; 1 Цар. 20:16Дали сме си издигнали жертвеник, за да не следваме Господа или за да принасяме върху него всеизгаряне и мирни жертви, нека сам Господ да отсъди.

24Нека Той сам види дали не е вярно точно обратното – не направихме ли това от предпазливост и нарочно, като си казвахме: Утре е възможно вашите синове да попитат нашите синове: Какво общо имате вие с Господа, Израилевия Бог?

25Понеже Господ е установил Йордан за граница между нас и вас, Рувимови синове и Гадови синове; вие нямате дял в Господа. Така вашите синове щяха да станат причина нашите синове да престанат да се боят от Господа.

26Затова си казахме: Нека се заемем да си издигнем жертвеник, не за всеизгаряне, нито за жертва,

27Бит. 31:48; Вт. 12:6,11,12,17,18,26,27; Ис.Нав. 22:34, 24:27а за да бъде свидетелство между нас и вас и между поколенията ни след нас, че ние имаме право да извършваме пред Господа служение на Него с всеизгарянията си, с жертвите си и с мирните си приноси, за да не могат утре вашите синове да кажат на нашите синове: Вие нямате дял в Господа.

28Затова си казахме: Ако се случи утре да говорят така на нас или на потомците ни, тогава ще отговорим: Вижте подобието на Господния жертвеник, който бащите ни издигнаха не за всеизгаряне, нито за жертва, а за да бъде свидетелство между нас и вас.

29Вт. 12:13,14

Господ да не дава да отстъпим ние от Него и да престанем да Го следваме днес, като издигнем друг жертвеник за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен жертвеника на Господа, нашия Бог, който е пред скинията Му.

30А свещеникът Финеес, началниците на обществото и израилските хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха Рувимовите синове, Гадовите синове и Манасиевите синове, останаха много доволни.

31Лев. 26:11,12; 2 Лет. 15:2И Финеес, син на свещеника Елеазар, каза на Рувимовите синове, на Гадовите синове и на Манасиевите синове: Днес познахме, че Господ е сред нас, защото не извършихте това престъпление против Него. Чрез това избавихме израилтяните от Господнята ръка.

32Тогава Финеес, син на свещеника Елеазар, и началниците се върнаха от Рувимовите синове и от Гадовите синове, от Галаадската земя в ханаанската земя при израилтяните и им донесоха известие.

331 Лет. 29:9; Неем. 8:6; Дан. 2:19; Лука 2:28И това нещо се видя добро на израилтяните; и те благословиха Бога и не говореха вече за отиване на бой против тях, за да разорят земята, където живееха Рувимовите синове и Гадовите синове.

34 Ис.Нав. 24:27 А Рувимовите синове и Гадовите синове нарекоха жертвеника така: Това е свидетелство помежду ни, че Йехова е Бог.