2 Коринтяни 4 - Верен（VBG）

1Затова, като имаме това служение, както придобихме милост, не се обезсърчаваме;

2но се отрекохме от тайните дела на срама, като не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, а като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

3Но ако нашето благовестие е покрито, то е покрито за тези, които погиват,

4за невярващите, чиито умове е заслепил богът на този свят, за да не би да ги озари светлината на благовестието на славата на Христос, който е образ на Бога.

5Защото ние не проповядваме себе си – а Христос Иисус като Господ, а себе си като ваши слуги заради Иисус.

6Защото Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, е Този, който е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Иисус Христос.

7Но ние имаме това съкровище в съдове от пръст, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас.

8Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в безизходица сме, но не до отчаяние;

9гонени сме, но не сме изоставени; поваляни сме, но не сме унищожени;

10винаги носещи в тялото си умирането на (Господ) Иисус, за да се яви в тялото ни и животът на Иисус.

11Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Иисус, за да се яви и животът на Иисус в нашата смъртна плът;

12така че смъртта наистина действа в нас, а животът – във вас.

13А като имаме един и същ дух на вяра, както е писано: „Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим,

14като знаем, че Този, който е възкресил Господ Иисус, ще възкреси и нас заедно с Иисус и ще ни представи заедно с вас.

15Защото всичко това е заради вас, така че благодатта, като се умножи чрез мнозината, да преумножи благодарението за Божията слава.

16Затова ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

17Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас,

18които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.