Йов 3 - Верен（VBG）

1След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

2И Йов заговори и каза:

3Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!

4Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!

5Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!

6Онази нощ – тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!

7Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!

8Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.

9Да потъмнеят звездите на здрача є, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;

10защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.

11Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?

12Защо ме приеха коленете и защо – гърдите, за да суча?

13Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам –

14с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,

15или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.

16Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.

17Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.

18Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.

19Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.

20Защо се дава светлина на страдащия и живот – на огорчените в душата,

21които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,

22и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;

23на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?

24Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.

25Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.

26Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.