Песен на песните 5 - Верен（VBG）

1Дойдох в градината си, сестро моя, невесто; обрах смирната си с ароматабукв.: балсама си; изядох медената си пита с меда си; изпих виното си с млякото си. Яжте, приятели! Пийте, изобилно пийте, възлюбени!

2Аз спя, но сърцето ми е будно – гласът на любимия ми! Чука: Отвори ми, сестро моя, любима моя, гълъбице моя, съвършена моя! Защото главата ми е пълна с роса, къдриците ми с – нощни капки.

3Съблякох дрехата си – как да я облека? Измих краката си – как да ги изцапам?

4Любимият ми протегна ръката си през процепа и сърцето ми закопня за него.

5Аз станах, за да отворя на любимия си, и от ръцете ми капеше смирна и от пръстите ми – бистра смирна върху дръжките на ключалката.

6Отворих на любимия си, но любимият ми се беше обърнал и си беше отишъл. Сърцето ми примря, когато ми говореше. Потърсих го, но не го намерих; повиках го, но не ми отговори.

7Намериха ме стражите, които обхождат града, биха ме, раниха ме; пазачите на стените ми взеха покривалото.

8Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите любимия ми, какво да му кажете? – че съм ранена от любов.

9Какво повече е твоят любим от друг любим, о, най-прекрасна между жените? Какво повече е твоят любим от друг любим, че ни заклеваш така?

10Любимият ми е бял и румен, личи между десет хиляди.

11Главата му е като най-чисто злато, къдриците му са буйни, черни като гарван.

12Очите му са като гълъби при водни потоци, окъпани в мляко, красиво поставени.

13Бузите му са като лехи с аромати, възвишения с благоуханни растения. Устните му са кремове, от които капе бистра смирна.

14Ръцете му са като златни рула, покрити с хрисолит. Тялото му е като изваяна слонова кост, украсено със сапфири.

15Краката му са като мраморни стълбове, основани на подложки от чисто злато. Изгледът му е като Ливан, превъзходен като кедрите.

16Устата му е пълна със сладост и той целият е желателен. Този е любимият ми и този е приятелят ми, о, ерусалимски дъщери.