Притчи 17 - Верен（VBG）

1По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга.

2Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

3Топилнята е за среброто и пещта – за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата.

4Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта.

5Който се присмива на сиромаха, хули Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан.

6Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.

7Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко – лъжливи устни на началник.

8Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява.

9Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели.

10Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича – на безумния.

11Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него.

12По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му.

13Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.

14Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила.

15Който оправдава безбожния и който осъжда праведния – и двамата са мерзост за ГОСПОДА.

16Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум?

17Приятел обича всякога и като брат се явява в беда.

18Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си.

19Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение.

20Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло.

21Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост.

22Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.

23Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието.

24Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята.

25Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.

26Да се глобява праведният, също не е добре, още повече – да бъдат бити благородните за правото.

27Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен.

28Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си – за разумен.