Лука 7 - Верен（VBG）

1След като свърши всичките Свои речи към народа, който Го слушаше, Иисус влезе в Капернаум.

2А слугата на един стотник, когото стотникът ценеше, беше болен на смъртно легло.

3И когато той чу за Иисус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да изцели слугата му.

4И така, те дойдоха при Иисус и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да направиш това за него,

5защото люби нашия народ и ни е построил синагогата.

6А когато Иисус вървеше с тях и беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми.

7Затова не счетох и себе си достоен да дойда при Теб. Но кажи само дума и слугата ми ще оздравее.

8Защото и аз съм подвластен човек, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и той идва; и на слугата си: Направи това!, и той го прави.

9Като чу това, Иисус му се учуди; и като се обърна, каза на множеството, което Го следваше: Казвам ви, дори в Израил не съм намерил толкова голяма вяра.

10И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.

11И скоро след това Иисус отиде в един град, наречен Наин, и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

12И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

13И Господ, като я видя, я съжали и ѝ каза: Не плачи.

14Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани.

15И мъртвият се надигна и седна, и започна да говори. И Иисус го даде на майка му.

16И страх обзе всички и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас и Бог посети Своя народ.

17И това, което казваха за Него, се разнесе по цяла Юдея и по цялата околност.

18И учениците на Йоан му известиха за всичко това.

19Тогава Йоан повика двама от учениците си и ги изпрати при Господа, за да попитат: Ти ли си Онзи, който има да дойде, или друг да очакваме?

20И когато мъжете дойдоха при Него, казаха: Йоан Кръстител ни изпрати при Теб, за да попитаме: Ти ли си Онзи, който има да дойде, или друг да очакваме?

21И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове и на мнозина слепи дари зрение.

22Тогава в отговор им каза: Идете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте – че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на бедните се проповядва благовестието.

23И блажен е онзи, който не се отвръща от Мен.

24А когато си отидоха изпратените от Йоан, Иисус започна да говори на множествата за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана?

25Но какво излязохте да видите? Човек ли, в меки дрехи облечен? Ето, великолепно облечените и онези, които живеят разкошно, са в царските дворци.

26Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

27Това е онзи, за когото е писано: „Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще устрои пътя Ти пред Теб.“

28Казвам ви: между родените от жена няма по-велик от Йоан Кръстител; но и най-малкият в Божието царство е по-голям от него.

29И когато чуха това, целият народ и дори бирниците, признаха Божията правда, като се кръстиха с Йоановото кръщение.

30А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля за себе си, тъй като не се бяха кръстили от него.

31Тогава Господ каза: С какво да сравня хората от това поколение и на какво приличат?

32Те приличат на деца, които седят на пазара и си викат едно на друго, като казват: Свирихме ви и не играхте; пяхме ви жални песни и не плакахте.

33Защото дойде Йоан Кръстител, който нито яде хляб, нито пие вино, и казвате: Има демон.

34Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

35Но пак мъдростта се оправдава от всичките си деца.

36Тогава един от фарисеите Го покани да яде с Него. И Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата.

37И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро.

38И като застана отзад при краката Му и плачеше, започна да облива краката Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, и целуваше краката Му, и ги мажеше с мирото.

39А когато фарисеят, който Го беше поканил, видя това, каза в себе си: Този човек, ако беше пророк, щеше да познае коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница.

40А Иисус в отговор му каза: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

41Един заемодавец имаше двама длъжници. Единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет.

42И понеже нямаха да му платят, той прости и на двамата. И така, кой от тях ще го възлюби повече?

43В отговор Симон каза: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той каза: Правилно отсъди.

44И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти не даде вода за краката Ми, а тя със сълзи обля краката Ми и ги изтри с косата си.

45Ти целувка не Ми даде, а тя не е престанала да целува краката Ми, откакто съм влязъл.

46Ти с масло не помаза главата Ми, а тя с миро помаза краката Ми.

47Затова ти казвам: простени са ѝ многото грехове; защото тя възлюби много; а на когото малко се прощава, той малко люби.

48И ѝ каза: Простени са ти греховете.

49А тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да казват помежду си: Кой е Този, който и греховете прощава?

50Тогава Той каза на жената: Твоята вяра те спаси. Иди си с мир.