Деяния 9 - Верен（VBG）

1А Савел, като дишаше още заплахи и убийство срещу учениците на Господа, отиде при първосвещеника

2и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, така че ако намери някои от това учение – мъже или жени – да ги докара вързани в Ерусалим.

3И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.

4И като падна на земята, чу глас, който му казваше: Савле, Савле, защо Ме гониш?

5И той каза: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Иисус, когото ти гониш. Трудно е за теб да риташ срещу остен.

6И той, треперещ и поразен, каза: Господи, какво искаш да направя? А Господ му каза: Стани и иди в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш.

7А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.

8И Савел стана от земята и като отвори очите си, не виждаше нищо; и като го водеха за ръка, го заведоха в Дамаск.

9И три дни той не виждаше и нито яде, нито пи.

10А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му каза във видение: Анание! А той каза: Ето ме, Господи.

11И Господ му каза: Стани и иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един от Тарс на име Савел; защото, ето, той се моли

12и е видял (във видение) един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.

13А Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за този човек – колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.

14И тук той има власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето Име.

15Но Господ му каза: Иди, защото той Ми е избран съд, за да носи Моето Име пред езичници, царе и израилеви синове.

16Защото Аз ще му покажа колко много трябва да пострада той заради Моето Име.

17И Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, каза: Брате Савле, Господ ме изпрати, Иисус, който ти се яви по пътя, докато идваше, за да прогледаш и да се изпълниш със Свети Дух.

18И веднага паднаха от очите му нещо като люспи и той прогледна; и стана и се кръсти.

19И като прие храна, доби сила. И Савел преседя няколко дни с учениците в Дамаск.

20И веднага започна да проповядва по синагогите за Иисус, че Той е Божият Син.

21И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли това този, който в Ерусалим съсипвал онези, които призовавали това Име, и затова е дошъл и тук – за да ги закара вързани при главните свещеници?

22Но Савел ставаше все по-силен и объркваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че този Иисус е Христос.

23И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият,

24но техният заговор стана известен на Савел. И те денем и нощем пазеха портите, за да го убият.

25Тогава учениците го взеха през нощта и го спуснаха през стената в един голям кош.

26И когато дойде в Ерусалим, той се опитваше да се присъедини към учениците, но всички се страхуваха от него и не вярваха, че е ученик.

27Но Варнава го взе и го доведе при апостолите, и им разказа как бил видял Господа по пътя и че Той му говорил, и как в Дамаск дързостно говорел в Името на Иисус.

28И той беше с тях, като влизаше и излизаше в Ерусалим и говореше дързостно в Името на Господ Иисус,

29и говореше, и спореше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.

30Но братята, като разбраха това, го заведоха в Кесария и го изпратиха в Тарс.

31И така, по цяла Юдея, Галилея и Самария църквите имаха мир и се изграждаха, и като ходеха в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваха.

32И случи се, че Петър, като обикаляше всички, слезе и до светиите, които живееха в Лида.

33И там намери един човек на име Еней, който от осем години лежеше на легло и беше парализиран.

34И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцелява; стани и оправи леглото си. И той веднага стана.

35И всички, които живееха в Лида и в Сарон, го видяха и се обърнаха към Господа.

36А в Йопия имаше една ученичка на име Тавита, което се превежда Сърна. Тя беше изпълнена с добри дела и благодеяния, които вършеше.

37И се случи, че през тези дни тя се разболя и умря; и като я изкъпаха, я сложиха в една горна стая.

38И понеже Лида беше близо до Йопия и учениците бяха чули, че Петър е там, изпратиха до него двама души да го помолят да не се бави да дойде при тях.

39И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, го заведоха в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, като му показваха ризите и дрехите, които Сърна правеше, когато беше с тях.

40А Петър изкара всички навън, коленичи и се помоли, и като се обърна към тялото, каза: Тавита, стани. И тя отвори очите си и като видя Петър, седна.

41И той є подаде ръка и я изправи; и като повика светиите и вдовиците, я представи жива.

42И това стана известно по цяла Йопия и мнозина повярваха в Господа.

43А Петър остана дълго време в Йопия у някой си кожар Симон.