Деяния 16 - Верен（VBG）

1А после пристигна в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала юдейка, а баща му беше грък.

2За него имаше добро свидетелство от братята в Листра и Икония.

3Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; защото всички знаеха, че баща му беше грък.

4И като ходеха по градовете, им предаваха наредбите, определени от апостолите и старейшините в Ерусалим, за да ги пазят.

5Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.

6И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в АзияИма се предвид Римската провинция Азия – западната част на Мала Азия.;

7и като дойдоха до Мизия, се опитаха да отидат във Витиния, но Иисусовият Дух не им позволи.

8И като отминаха Мизия, слязоха в Троада.

9И през нощта на Павел му се яви видение: един македонец стоеше и го молеше, като казваше: Ела в Македония и ни помогни!

10И след като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключението, че Господ ни е призовал да им проповядваме благовестието.

11И така, като отплавахме от Троада, се отправихме право към Самотрак, а на следващия ден – към Неапол,

12а оттам – към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град преседяхме няколко дни.

13А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че е място за молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.

14И една жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, която почиташе Бога, слушаше и Господ отвори сърцето є да внимава в това, което говореше Павел.

15И като се кръсти тя и домът є, ни помоли, казвайки: Ако ме признавате за вярваща в Господа, влезте в къщата ми и останете! И ни принуди.

16И като отивахме на молитва, ни срещна една слугиня, която имаше предсказвателен дух и докарваше голяма печалба на господарите си чрез предсказването си.

17Тя вървеше след Павел и нас и викаше, като казваше: Тези хора са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

18И тя правеше това много дни. Но понеже много дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в Името на Иисус Христос да излезеш от нея. И той излезе в същия час.

19А когато господарите є видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.

20И като ги доведоха при градските съдии, казаха: Тези хора са юдеи и смущават града ни,

21и проповядват обичаи, каквито на нас, като римляни, не ни е позволено нито да приемаме, нито да спазваме.

22Тогава множеството се надигна срещу тях, а градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

23И като ги биха много, ги хвърлиха в тъмница и поръчаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;

24който, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и здраво стегна краката им в клада.

25Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха.

26И изведнъж стана голямо земетресение, така че основите на тъмницата се поклатиха, и веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха.

27И началникът на тъмницата, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.

28Но Павел извика със силен глас и каза: Не прави на себе си никакво зло, защото всички сме тук.

29А той поиска светилник, скочи вътре и разтреперен падна пред Павел и Сила;

30и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?

31А те казаха: Повярвай в Господ Иисус (Христос) и ще се спасиш – ти и домът ти.

32И говориха Господното слово на него и на всички, които бяха в дома му.

33И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните, и незабавно се кръсти – той и всичките негови.

34И като ги заведе в къщата си, им сложи трапеза; и се зарадва, тъй като беше повярвал в Бога с целия си дом.

35А когато се разсъмна, градските съдии изпратиха съдебните служители да кажат: Пусни онези хора.

36И началникът на тъмницата съобщи на Павел тези думи: Градските съдии са пратили да ви пуснем, затова сега излезте и си идете с мир.

37Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат!

38И служителите съобщиха тези думи на градските съдии, а те, като чуха, че били римляни, се уплашиха.

39И дойдоха и ги умоляваха, и като ги изведоха, ги поканиха да си отидат от града.

40А те, като излязоха от тъмницата, отидоха у Лидия и като видяха братята, ги наставиха и си заминаха.