Иоил 1 - Верен（VBG）

1ГОСПОДНОТО слово, което беше към Йоил, сина на Фатуил:

2Слушайте това, старейшини, и дайте ухо, всички жители на земята! Ставало ли е такова нещо във вашите дни или в дните на бащите ви?

3Разкажете това на синовете си, а синовете ви – на своите синове, а техните синове – на друго поколение.

4Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; и каквото остави скакалецът, изпояде го изедникът, и каквото остави изедникът, изпояде го унищожителят1.

5Събудете се, пияници, и плачете! И ридайте, всички винопийци, за младото вино, защото се отне от устата ви!

6Понеже над земята Ми се изкачи народ, силен и безброен. Зъбите му са зъби на лъв и има челюсти на лъвица.

7Опустоши лозата Ми и накърши смокините Ми; обели я напълно и я хвърли, пръчките є побеляха.

8Плачи като девица, опасана с вретище, за мъжа на младостта си!

9Хлебният принос и възлиянието престанаха от дома ГОСПОДЕН; жалеят свещениците, служителите на ГОСПОДА.

10Полето е запустяло, земята жалее, защото житото е опустошено, младото вино пресъхна, маслиненото масло изчезна.

11Засрамете се, земеделци, и ридайте, лозари, за пшеницата и за ечемика, защото жетвата на полето загина.

12Лозата изсъхна и смокинята повехна, нарът, а също палмата и ябълката, всичките полски дървета изсъхнаха; да, пресъхна радостта от човешките синове.

13Опашете се и оплаквайте, свещеници, ридайте, служители на олтара! Елате, нощувайте във вретище, служители на моя Бог, защото хлебният принос и възлиянията са задържани от дома на вашия Бог.

14Осветете пост, прогласете тържествено събрание, съберете старейшините, всичките жители на страната в дома на ГОСПОДА, нашия Бог, и викайте към ГОСПОДА!

15Горко за деня! Защото Денят на ГОСПОДА е близо и ще дойде като опустошение от Всемогъщия.

16Не се ли отне храната пред очите ни, радостта и веселието – от дома на нашия Бог?

17Семената изгниха под буците си, житниците опустяха, хамбарите се срутиха, защото житото изсъхна.

18Как стене добитъкът! Чердите говеда се скитат, защото нямат пасбище, и стадата овце също гинат.

19ГОСПОДИ, към Теб викам, защото огънят пояде пасбищата на степта и пламъкът изгори всички полски дървета.

20И полските животни също реват към Теб, защото пресъхнаха водните потоци и огън пояде пасбищата на степта.