Битие 43 - Верен（VBG）

1А гладът се усилваше по земята.

2И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им каза: Идете пак, купете ни малко храна.

3А Юда му отговори и каза: Човекът строго ни поръча, като каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не е с вас.

4Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна,

5но ако не го изпратиш, няма да слезем, защото човекът ни каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не е с вас.

6А Израил каза: Защо ми сторихте това зло и казахте на човека, че имате и друг брат?

7А те казаха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тези думи. Откъде да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брат си!

8Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати момчето с мен, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем – и ние, и ти, и децата ни.

9Аз отговарям за него, от моята ръка го искай. Ако не ти го доведа и не го представя пред теб, тогава нека съм виновен пред теб завинаги.

10Понеже, ако не се бяхме бавили, сигурно досега щяхме да се върнем два пъти.

11Тогава баща им Израил каза: Ако е така, направете това: вземете в съдовете си от най-добрите плодове на нашата земя – малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми – и ги занесете подарък на човека.

12Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си – може да е станала грешка.

13Вземете и брат си и станете, и идете при човека.

14А Всемогъщият Бог да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е речено да остана без деца, нека остана без деца!

15Тогава мъжете взеха този подарък, взеха двойно повече пари в ръцете си и Вениамин. И станаха и слязоха в Египет, и се представиха пред Йосиф.

16А Йосиф, като видя с тях Вениамин, каза на домакина си: Заведи тези хора у дома ми и заколи, каквото трябва, и приготви, защото хората ще обядват с мен.

17И човекът направи каквото поръча Йосиф и въведе мъжете в дома на Йосиф.

18А мъжете се уплашиха, защото ги въведоха в дома на Йосиф, и казаха: Водят ни заради парите, които бяха върнати в чувалите ни първия път, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и магаретата ни.

19Затова те пристъпиха при домакина на Йосифовия дом и му говориха при вратата на дома, като казаха:

20Послушай, господарю, първия път слязохме да си купим храна,

21а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни според цялото си тегло – затова ги донесохме обратно в ръцете си.

22Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна. Не знаем кой сложи парите ни в чувалите ни.

23А той каза: Мир на вас, не се бойте. Вашият Бог и Бог на баща ви ви даде съкровището в чувалите ви. Парите ви дойдоха до мен. И изведе при тях Симеон.

24И човекът въведе мъжете в дома на Йосиф и им даде вода, и си измиха краката. Даде и храна за магаретата им.

25А те приготвиха подаръка, преди да дойде Йосиф по обяд, защото чуха, че там щели да ядат хляб.

26И когато Йосиф дойде у дома, те му поднесоха вкъщи подаръка, който беше в ръцете им, и му се поклониха до земята.

27А той ги разпита за здравето им и каза: Здрав ли е старият ви баща, за когото ми говорихте? Жив ли е още?

28А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха.

29И като повдигна очи, видя брат си Вениамин, сина на майка си, и каза: Това ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И каза: Бог да бъде милостив към теб, сине мой.

30И Йосиф побърза да се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му, и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.

31После изми лицето си и излезе, и като се сдържаше, каза: Сложете хляб!

32И сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него, защото египтяните не можеха да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.

33И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му. И хората се чудеха помежду си.

34И Йосиф им пращаше от ястията си, а делът на Вениамин беше пет пъти по-голям от дела на всекиго от тях. И те пиха с него и се развеселиха.