Езекил 8 - Верен（VBG）

1И в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца седях в къщата си и юдовите старейшини седяха пред мен; и ръката на Господ БОГ връхлетя там върху мен.

2И видях, и ето, подобие на вид като огън; от това, което изглеждаше, че са хълбоците му и надолу – огън; и от хълбоците му нагоре – на вид като сияние, което изглеждаше като светъл метал.

3И Той простря нещо като ръка и ме хвана за косата на главата ми. И Духът ме издигна между земята и небесата и ме пренесе чрез Божии видения в Ерусалим, при входа на вътрешната порта, която е обърната на север, където беше поставен идолът на ревността, който възбужда ревност.

4И ето, славата на Израилевия Бог беше там, както във видението, което видях на полето.

5И ми каза: Сине човешки, вдигни сега очите си към север. И аз вдигнах очите си към север, и ето, на север от портата, която води към олтара, стоеше този идол на ревността, на входа.

6И ми каза: Сине човешки, виждаш ли какво правят тези – големите гнусотии, които израилевият дом върши тук, за да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още по-големи гнусотии.

7И ме заведе до входа на двора и погледнах, и ето, една дупка в стената.

8И ми каза: Сине човешки, прокопай сега стената. И прокопах стената и ето, един вход.

9И ми каза: Влез и виж злите гнусотии, които те вършат тук.

10И влязох и видях, и ето, всякакви образи на пълзящи и гнусни животни и всичките идоли на израилевия дом, изобразени наоколо по стената.

11И пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на израилевия дом, и Яазания, синът на Сафан, стоеше сред тях, всеки с кадилницата си в ръката си; и се издигаше аромат от облак тамян.

12И ми каза: Видя ли, сине човешки, какво правят старейшините на израилевия дом в тъмнината, всеки в стаята си за изображения? Защото казват: ГОСПОД не ни вижда, ГОСПОД е изоставил земята.

13И ми каза: Ще видиш още по-големи гнусотии, които те вършат.

14И ме заведе до входа на портата на ГОСПОДНИЯ дом, която е на север, и ето, там седяха жени и оплакваха Тамузвавилонско божество.

15И ми каза: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още по-големи гнусотии от тези.

16И ме заведе във вътрешния двор на ГОСПОДНИЯ дом и ето, на входа на ГОСПОДНИЯ храм, между предверната зала и олтара, стояха около двадесет и петима мъже; гърбовете им бяха към храма, а лицата им – към изток и се кланяха на слънцето към изток.

17И ми каза: Видя ли, сине човешки? Малко ли е на юдовия дом да вършат гнусотиите, които вършат тук, че напълниха земята с насилие и пак Ме разгневяват? И ето, поднасят клончето до носа си.

18Затова и Аз ще действам с ярост, окото Ми няма да пощади и няма да пожаля. И да извикат в ушите Ми със силен глас, няма да ги послушам.