1(По слав. 141) Маскил на Давид. Молитва, когато беше в пещератавж. 1. Царе 22:1; 24:3.
С гласа си викам към ГОСПОДА, с гласа си отправям молба към ГОСПОДА.
2Изливам молението си пред Него, заявявам скръбта си пред Него.
3Когато духът ми отпадаше в мен, Ти знаеше пътеката ми. Примка скриха за мен по пътя, по който ходех.
4Погледни надясно, и ето, няма никой, който да ме познава, няма убежище за мен, никой не пита за живота ми.
5Към Теб, ГОСПОДИ, извиках, казах: Ти си моето прибежище, моят дял в земята на живите.
6Обърни внимание на вика ми, защото съм много унижен; избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мен.
7Изведи от тъмница душата ми, за да славя Името Ти! Праведните ще се съберат около мен, когато ми сториш благодеяние.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.
