Битие 50 - Верен（VBG）

1Тогава Йосиф падна на лицето на баща си, плака над него, и го целува.

2И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му, и лекарите балсамираха Израил.

3И се изпълниха над него четиридесет дни, защото толкова е пълното време за балсамиране. И египтяните го оплакваха седемдесет дни.

4И като преминаха дните на жалейката за него, Йосиф говори на фараоновия дом, като каза: Ако съм намерил благоволение пред вас, моля ви, говорете в ушите на фараона и кажете:

5Баща ми ме закле, като каза: Ето, аз умирам. В гроба, който си приготвих в ханаанската земя, там да ме погребеш! И сега, моля те, нека отида да погреба баща си, и ще се върна.

6А фараонът каза: Иди, погреби баща си, както те е заклел.

7И така, Йосиф отиде да погребе баща си и с него отидоха всички служители на фараона, старейшините на дома му и всичките старейшини на египетската земя,

8също и целият дом на Йосиф, братята му и бащиният му дом; само децата си, овцете си и говедата си оставиха в гесенската земя.

9С него отидоха и колесници и конници, така че стана много голямо войнство.

10И когато стигнаха до Горен-АтадТрънлив харман, който е оттатък Йордан, там ридаха твърде много и силно, и Йосиф направи за баща си седмодневна жалейка.

11А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при хармана на Атад, казаха: Египтяните имат голяма жалейка, затова мястото, което е оттатък Йордан, се наименува Авел-МисраимЕгипетски поток; Септуагинта: Египетски плач.

12И синовете на Израил направиха с него така, както им беше заповядал,

13и синовете му го пренесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която Авраам купи заедно с нивата за собствено място за гроб от хетееца Ефрон.

14И Йосиф, като погреба баща си, се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

15А братята на Йосиф, като видяха, че баща им умря, си казаха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни възвърне жестоко за цялото зло, което сме му сторили.

16Затова пратиха при Йосиф да му кажат: Преди да умре, баща ти заповяда с думите:

17Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха! И така, молим ти се, прости престъплението на слугите на бащиния си Бог! А Йосиф се разплака, когато му говореха.

18После отидоха и братята му, паднаха пред него и казаха: Ето, ние сме ти слуги.

19А Йосиф им каза: Не се бойте, нима съм аз вместо Бога?

20Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на голям народ, както и стана днес.

21И сега, не се бойте, аз ще храня и вас, и децата ви. И ги утеши, и говори с тях по сърцето им.

22Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Йосиф живя сто и десет години,

23и Йосиф видя от Ефрем синове до трето поколение. Също и децата на Махир, сина на Манасия, се родиха на коленете на Йосиф.

24След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам, но Бог непременно ще ви посети и ще ви изведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.

25И Йосиф закле синовете на Израил, като каза: Понеже Бог непременно ще ви посети, да изнесете костите ми оттук!

26И така, Йосиф умря на възраст сто и десет години и го балсамираха, и го положиха в ковчег в Египет.