Песен на песните 8 - Верен（VBG）

1О, да ми беше като брат, който е сукал от гърдите на майка ми! Ако те намерех навън, щях да те целуна, и нямаше да ме презират.

2Щях да те заведа, да те въведа в къщата на майка си, за да ме учиш. Щях да те напоя с ароматно вино от сока на наровете си.

3Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.

4Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.

5Коя е тази, която идва от пустинята, като се опира на любимия си? Аз те събудих под ябълката; там те роди майка ти, там тя беше в родилни мъки и те роди.

6Положє ме като печат на сърцето си, като печат на ръката си – защото любовта е силна като смъртта, ревността е жестока като Шеол; пламъците є са огнени пламъци, като ГОСПОДНИЯ пламък.

7Дори и много води не могат да угасят любовта, нито порои да я потопят. Ако човек би дал цялото богатство на дома си за любов, съвсем биха го презряли.

8Ние имаме малка сестра и тя няма гърди. Какво да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?

9Ако тя е стена, ще построим на нея сребърно укрепление; а ако е врата, ще я заградим с кедрови греди.

10Аз бях стена, и гърдите ми бяха като кули; тогава станах в очите му като една, която е намерила мир.

11Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон и даде лозето на пазачи; всеки трябваше да донесе за плода му хиляда сребърника.

12Моето лозе е пред мен – хилядата сребърника са за теб, Соломоне, а двеста са за пазачите на плода му.

13О, ти, която седиш в градините, другарите ми се ослушват за гласа ти – дай ми да го чуя!

14Бързай, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по благоуханните планини.