Второзаконие 32 - Верен（VBG）

1Слушайте, небеса, и ще говоря; и чуй, земьо, думите на устата ми!

2Нека учението ми да падне като дъжда, словото ми да капе като росата, като ситен дъжд върху нежната зеленина и като пороен дъжд върху тревата;

3защото ще провъзглася Името на ГОСПОДА. Отдайте величие на нашия Бог!

4Той е Канарата, делото Му е съвършено, защото всичките Му пътища са прави. Бог на истинаили: вярност и у Него няма неправда; праведен и прав е Той.

5Те се поквариха, не са Негови деца, позор е за тях, поколение извратено и нечестно.

6Така ли отплащате на ГОСПОДА, глупав и неразумен народе? Не е ли Той твоят Отец, който те изкупи? Той те направи и утвърди.

7Спомни си древните дни, замисли се за годините на много поколения. Попитай баща си и той ще ти извести, старейшините си и те ще ти кажат.

8Когато Всевишният даваше на народите наследството им, когато раздели човешките синове, постави границите на народите според броя на израилевите синове.

9Защото делът на ГОСПОДА е Неговият народ, Яков е мярката на Неговото наследство.

10Той го намери в пустинна земя и в пустошта, във воя на пустинята. Обгради ги, настави го, пази го като зеницата на окото Си.

11Както орел разбутва гнездото си и кръжи над малките си, разпростира крилата си и ги вдига, носи ги на крилата си;

12така ГОСПОД сам го води и нямаше с него чужд бог.

13Възнесе го по високите страни на земята, за да яде произведенията на нивите, и го кърми с мед от канарата и с масло от кремъчната скала,

14с каймак от кравите и мляко от овцете, с тлъстина от агнета и овни васански, и козли, с най-избраната пшеница и ти пи вино – кръв гроздова.

15Но Йесурунвероятно: Праведният, почетно име на Яков-Израил затлъстя и ритна – ти затлъстя, надебеля, угои се – и остави Бога, който го направи, и презря Канарата на спасението си.

16С чужди богове Го раздразниха до ревност, с мерзости Го разгневиха.

17Пожертваха на демони, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, въведени наскоро, от които бащите ви не се бояха.

18Ти пренебрегна Канарата, която те роди, и забрави Бога, който те създаде.

19И ГОСПОД видя и ги отхвърли, защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му.

20И каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя какъв ще бъде краят им, защото са извратено поколение, синове, в които няма вярност.

21Те ме раздразниха до ревност с онова, което не е Бог, разгневиха Ме с идолите си. Затова и Аз ще ги раздразня до ревност с онези, които не са народ, с народ несмислен ще ги разгневя.

22Защото огън пламна в гнева Ми и ще гори до най-дълбокия Шеол; ще изгори земята с реколтата є и ще запали основите на планините.

23Ще натрупам злини върху тях, ще хвърля срещу тях стрелите си.

24Ще излинеят от глад, ще бъдат изпоядени от треска и страшен мор и ще изпратя върху тях зверски зъби и отровата на пълзящите в праха.

25Вън мечът, а вътре ужас ще погубва младежа и девойката, кърмачето и белокосия старец.

26Щях да кажа: Ще ги разпилея, ще излича спомена за тях отсред хората! –

27ако не се боях от предизвикателството на врага, да не би противниците им да разберат погрешно, да не би да кажат: Издигнатата ни ръка направи всичко това, а не ГОСПОД.

28Защото са народ, изгубил всякакъв разсъдък и разум няма в тях.

29О, да бяха мъдри, да разбираха това, да бяха размислили за края си!

30Как би могъл един да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не ги беше продала и ГОСПОД не ги беше предал!

31Защото тяхната канара не е като нашата Канара – дори самите ни врагове съдят за това.

32Понеже тяхната лоза е от содомската лоза и от гоморските ниви; гроздето им е отровно грозде, гроздовете им са горчиви.

33Виното им е драконова отрова и смъртоносна змийска отрова.

34Това не е ли скрито у Мен, запечатано в съкровищниците Ми?

35Отмъщението е Мое и възмездието за времето, когато кракът им ще се подхлъзне, защото денят на гибелта им е близо и неизбежното бърза към тях.

36Защото ГОСПОД ще съдиили: ще отдаде правото на народа Си и ще се смили над слугите Си, когато види, че изчезна силата им, и че не остана никой – роб или свободен.

37И ще каже: Къде са боговете им, канарата, на която се уповаваха,

38които ядяха тлъстината на жертвите им и пиеха виното на възлиянието им? Нека те станат и ви помогнат, нека те ви бъдат закрила!

39Вижте сега, че Аз, Аз съм и освен Мен няма бог. Аз умъртвявам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам и няма кой да избавя от ръката Ми!

40Защото вдигам ръката Си към небето и казвам: Жив съм Аз до века!

41Ако изостря блестящия Си меч и ръката Ми поеме съда, ще отмъстя на враговете Си и ще отплатя на онези, които Ме мразят.

42Ще напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще поглъща плът, с кръвта на убитите и на пленените, от главите на вражеските князеили: дългокосите глави на врага.

43Ликувайте, народи, с Неговия народ, защото Той отмъсти за кръвта на слугите Си и ще отдаде възмездие на враговете Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си.

44И Мойсей дойде и изговори всичките думи на тази песен на всеослушание пред народа, той и Осия, синът на Навий.

45И когато Мойсей свърши да говори всички тези думи на целия Израил,

46той им каза: Насочете сърцата си към всички тези думи, с които днес ви засвидетелствам, и ги заповядайте на синовете си, за да внимават да вършат всичките думи на този закон.

47Защото за вас това не е празно слово, а това е животът ви; и чрез това слово ще продължите живота си в земята, към която преминавате Йордан, за да я завладеете.

48И ГОСПОД говори на Мойсей в същия този ден и каза:

49Изкачи се на тази планина Аварим, планината Нево, която е в моавската земя срещу Ерихон, и разгледай ханаанската земя, която давам на израилевите синове за притежание.

50И ще умреш на планината, на която ще се изкачиш, и ще се прибереш при народа си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при народа си,

51защото постъпихте невярно към Мен сред израилевите синове при водите на Мерива-Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте сред израилевите синове.

52Затова ще видиш земята отдалеч, но няма да влезеш там, в земята, която давам на израилевите синове.