Деяния 14 - Верен（VBG）

1А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.

2Но отхвърлилите вярата юдеи подбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.

3Но те пак останаха доста време, като говореха дързостно за Господа, който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

4И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите.

5И когато и езичниците, и юдеите с техните началници се опитаха да ги опозорят и да ги убият с камъни,

6те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,

7и там благовестваха.

8А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката си, недъгав от рождението си, който никога не беше ходил.

9Той слушаше Павел, като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцеленили: спасен,

10каза със силен глас: Стани на краката си! И той скочи и ходеше.

11А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас на ликаонски: Боговете са слезли при нас в човешки образ!

12И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.

13А жрецът на Зевс, чийто храм беше пред града, доведе юнци и донесе венци при портите и заедно с множествата се канеше да принесе жертва.

14Като чуха това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и скочиха сред народа, като извикаха:

15Мъже, защо правите това? И ние сме хора със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях;

16който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

17макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ни е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ни с храна и радост.

18И като говореха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.

19Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.

20Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града; и на другия ден отиде с Варнава в Дервия.

21И след като проповядваха благовестието в този град и направиха много ученици, пак се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,

22като утвърждаваха душите на учениците и ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много страдания трябва да влезем в Божието царство.

23И след като им поставиха старейшини във всяка църква и се помолиха с пост, ги препоръчаха на Господа, в когото бяха повярвали.

24И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

25и след като проповядваха словото в Перга, слязоха в Аталия.

26Оттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха изпълнили.

27И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил вратата на вярата за езичниците.

28И там останаха доста време с учениците.