Откровение 5 - Новият завет: съвременен превод（ SPB）

1Тогава в дясната ръка на Този, който седеше на престола, видях свитък, изписан от двете страни и запечатан със седем печата.

2И видях един могъщ ангел, който силно извика: „Кой е достоен да разчупи печатите и да разгърне свитъка?“

3Но никой в небето, нито на земята или под земята не можеше да разгърне свитъка, нито да надникне в него.

4И аз горчиво заплаках, защото не се намери никой, достоен да разгърне този свитък или да погледне в него.

5Тогава един от старейшините ми каза: „Не плачи! Виж! Лъвът от племето на Юда, потомъкът на Давид, победи и може да разгърне свитъка и да счупи седемте му печата.“

6Тогава видях едно Агне да стои точно по средата пред престола. То бе заобиколено от четирите живи същества и старейшините и приличаше на заклано. Агнето имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духа, пращани по цялата земя.

7То се приближи и взе свитъка от дясната ръка на Седналия на престола.

8И когато взе свитъка, четирите живи същества и двадесет и четиримата старейшини паднаха пред Агнето. Всеки от тях държеше арфа и златни купи, пълни с тамян, които са молитвите на Божиите хора.

9Те пееха нова песен:

„Ти си достоен да вземеш свитъка

и разчупиш печатите му,

защото бе пожертван и с кръвта си купи за Бога

хора от всяко племе и език, раса и народ.

10Направи ги царство и свещеници за нашия Бог

и те ще царуват на земята.“

11След това погледнах и чух гласовете на много ангели, които бяха заобиколили престола, живите същества и старейшините. Техният брой бе хиляди пъти по хиляда и десетки хиляди пъти по десет хиляди

12и те казваха със силен глас:

„Агнето, принесено в жертва, е достойно

да получи власт, богатство, мъдрост,

сила, чест, слава и благословение!“

13Тогава чух как всяко създание в небето и на земята, под земята и в морето — да, всяко същество в цялата вселена — казва:

„На Седналия на престола, и на Агнето

да бъде благословение, чест, слава и власт за вечни векове!“

14„Амин!“ — отговаряха четирите живи същества, а старейшините падаха и се покланяха.