1Исус беше изпълнен със Святия Дух и когато се върна от река Йордан, Духът го заведе в пустинята.
2Там прекара четиридесет дни, изкушаван от дявола. През цялото това време той не яде нищо и накрая почувства силен глад.
3Тогава дяволът му каза: „Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб!“
4Исус му отговори: „Писано е: «Никой не може да живее само с хляб.»“
5Дяволът го заведе на едно високо място и за миг му показа всички царства на света,
6като му каза: „Ще ти дам цялата тази власт и слава, защото тя е дадена на мен и аз я давам на когото поискам.
7Ако ми се поклониш, всичко това ще бъде твое.“
8Исус му отвърна: „Писано е: «Покланяй се на Господа, твоя Бог, и само на него служи!»“
9Тогава дяволът заведе Исус в Ерусалим, качи го на най-високото място в храма и му каза: „Ако си Божият Син, хвърли се оттук долу!
10Нали е писано:
«Той ще заповяда на ангелите си
да бдят над теб.
11Те ще те носят на ръце,
за да не удариш крака си в камък.»“
12Исус му отговори: „Но е казано също: «Не поставяй на изпитание Господа, твоя Бог!»“
13Когато дяволът свърши всички изкушения, той го остави до следващата възможност.
Исус започва делото си в Галилея(Мат. 4:12-17; Мк. 1:14-15)14Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа, и мълвата за него се разпространи из цялата околност.
15Той започна да поучава в синагогите и всички хора го хвалеха.
Исус отива в родния си град(Мат. 13:53-58; Мк. 6:1-6)16После Исус отиде в Назарет, където бе отраснал. Както обикновено в съботен ден, той влезе в синагогата и се изправи да чете.
17Дадоха му свитъка с думите на пророк Исая. Исус разгъна свитъка и намери мястото, където пишеше:
18„Духът на Господа е върху мен,
защото ме е помазал да съобщя на бедните Благата вест.
Изпратил ме е да провъзглася освобождение на пленниците,
проглеждане на слепите,
избавление на подтиснатите
19и да възвестя годината на Господното благоволение.“
20Исус нави свитъка, върна го на служителя и седна. Погледите на всички в синагогата бяха приковани в него.
21Той започна да им говори: „Днес тези думи се сбъднаха пред вас, които слушахте.“
22Всички го хвалеха, удивляваха се на красноречието му и се питаха: „Не е ли това синът на Йосиф?“
23Исус отвърна: „Сигурно ще ми припомните поговорката: „Лекарю, изцели сам себе си!“ Ще ми кажете: «Чухме за това, което си извършил в Капернаум. Направи същото и тук, в родния си град!»“
24Истина ви казвам: „никой пророк не е признат в родния си град.
25Това, което говоря, е вярно. По времето на Илия, когато не валя три години и половина и голям глад настъпи по цялата земя, в Израел имаше много вдовици.
26Но Илия не беше изпратен при нито една от тях, а само при вдовицата от Сарепта, град в Сидон.
27А по времето на пророк Елисей в Израел имаше много прокажени, но никой от тях не беше излекуван, а само Нееман сириеца.“
28Като чуха това, всички в синагогата се разгневиха.
29Те станаха, повлякоха Исус извън града и го заведоха при стръмния склон на хълма, на който бе построен градът им, за да го хвърлят долу.
30Но Исус премина през тълпата и си отиде по своя път.
Исус излекува човек, обладан от зъл дух(Мк. 1:21-28)31После Исус отиде в галилейския град Капернаум и в съботата поучаваше хората.
32Неговото учение ги смайваше, защото говореше с власт.
33В синагогата имаше един човек, обладан от зъл дух. Той изкрещя:
34„Хей! Какво искаш от нас, Исусе от Назарет? Да ни погубиш ли дойде? Аз зная кой си — Святият на Бога.“
35Исус строго заповяда на злия дух: „Млъкни и излез от човека!“ Злият дух повали мъжа на земята пред всички и излезе от него, без да му стори нищо лошо.
36Всички хора бяха изумени и се питаха един друг: „Какво значи това? С власт и сила той заповядва на злите духове и те излизат!“
37И новината за Исус се разнесе из цялата област.
Исус излекува тъщата на Петър(Мат. 8:14-15; Мк. 1:29-31)38Исус напусна синагогата и отиде в дома на Симон. Тъщата на Симон гореше от треска и помолиха Исус да й помогне.
39Той се наведе над нея и заповяда на треската да я напусне. И веднага жената се вдигна на крака и започна да им прислужва.
Исус излекува още много хора(Мат. 8:16-17; Мк. 1:32-34)40При залез слънце всички, които имаха близки, болни от всякакви болести, ги доведоха при Исус, а той, като полагаше ръцете си върху всеки от тях, ги излекува.
41От много от тях излизаха демони, които викаха: „Ти си Божият Син!“ Но Исус им забраняваше да говорят, защото те знаеха, че той е Месията.
Исус отива в други градове(Мк. 1:35-39)42На разсъмване той напусна града и се усамоти в едно безлюдно място. А хората го търсеха и когато го намериха, се опитаха да го задържат, за да не си отива от тях.
43Но Исус им каза: „Трябва да съобщя Благата вест за Божието царство и в другите градове, защото за това съм изпратен.“
44После продължи да проповядва в синагогите в Юдея.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.