Матей 22 - Новият завет: съвременен превод（ SPB）

Притча за сватбеното празненство(Лк. 14:15-24)

1Исус започна да говори на хората, като отново използваше притчи. Той каза:

2„Небесното царство е като царят, който приготвил сватбено празненство за своя син.

3Поканил много хора и когато всичко било готово, изпратил слугите си да кажат на поканените, но те не пожелали да отидат.

4Тогава царят отново изпратил други слуги да кажат на поканените: „Всичко е готово за празненството. Биволите и угоените ми говеда са заклани. Всичко е приготвено, елате на сватбеното празненство!“

5Но те не проявили интерес и се разотишли — един на работа в полето, друг по своите дела.

6Останалите хванали слугите, поругали се с тях и ги убили.

7Царят се разгневил. Изпратил войниците си и те убили онези, които се разправили със слугите, и опожарили града им.

8След това царят казал на слугите си: „Сватбеното празненство е готово, но тези, които поканих, се оказаха недостойни.

9Затова излезте по ъглите на улиците и поканете всички, които видите. Кажете им да дойдат на празненството.“

10Слугите излезли на улиците и събрали всички хора, които срещнали — добри и лоши — и залата се напълнила с гости.

11Тогава царят влязъл да огледа гостите и видял един човек, който не бил облечен в сватбарски дрехи.

12Попитал го: „Приятелю, как влезе тук, като не носиш сватбарски дрехи?“ Човекът не отговорил нищо.

13Тогава царят казал на слугите: „Вържете ръцете и краката му и го хвърлете навън, в тъмнината, където хората ще плачат и скърцат със зъби.“

14Да, много са поканените, но малко са избраните.“

Някои водачи се опитват да подведат Исус(Мк. 12:13-17; Лк. 20:20-26)

15Тогава фарисеите си тръгнаха и се събраха, за да решат как да хванат Исус в капана на собствените му думи.

16Те изпратиха при него свои ученици и иродиани, които му казаха: „Учителю, знаем, че си честен и поучаваш истината за Божия път. Ти не се страхуваш от това, което другите мислят, защото за теб всички хора за равни.

17Кажи ни, какво мислиш: справедливо ли е да се плащат данъци на цезаря или не?“

18Но като знаеше лукавото намерение на тези хора, Исус им каза: „Лицемери! Защо се опитвате да ме хванете натясно?

19Покажете ми монета, с която се плащат данъците.“ Донесоха му един динарий.

20Тогава Исус ги попита: „Чий е образът на монетата и чие име е изписано на нея?“

21Те отговориха: „На цезаря.“

Тогава Исус им каза: „Давайте цезаровото на цезаря, а Божието — на Бога!“

22Когато чуха това, което им каза, те се удивиха. След това го оставиха и си отидоха.

Някои садукеи се опитват да подведат Исус(Мк. 12:18-27; Лк. 20:27-40)

23Същия ден няколко садукеи дойдоха при Исус (садукеите не вярват във възкресението) и му зададоха такъв въпрос:

24„Учителю, Моисей ни учеше, че ако един женен мъж умре, без да е имал деца, тогава неговият брат трябва да се ожени за вдовицата му и да създаде потомство за брат си.

25При нас имаше седем братя. Първият се ожени, но умря, без да има деца, и брат му се ожени за вдовицата.

26После умря и вторият брат. Същото се случи с третия и с всички останали братя.

27Жената умря последна.

28Чия съпруга ще бъде тя при възкресението, след като всичките седем братя бяха женени за нея?“

29Исус отговори: „Вие се заблуждавате, защото не познавате нито Писанията, нито Божията сила.

30При възкресението хората няма да се женят и омъжват, а ще бъдат като ангелите в небето.

31А що се отнася до възкресението на мъртвите, нима не сте чели какво ви е казал Бог? Той каза:

32„Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков.“

45Щом Давид го нарича „Господ“, как може той да е негов син?“

46Нито един от фарисеите не можа да му каже нещо в отговор и от този ден никой не се осмели да му задава други въпроси.