2 Коринтяни 4 - Новият завет: съвременен превод（ SPB）

Духовно съкровище в глинени делви

1Затова, като имаме това служение по Божията милост, ние не се отчайваме,

2а сме решили да не вършим никакви тайни и срамни дела. Ние не използваме измами, нито изопачаваме Божието послание, а по-скоро ясно изявяваме истината, така че всеки да знае в сърцето си какви хора сме пред Бога.

3И ако Благата вест, която проповядваме, е неясна, то това е така само за онези, които вървят към гибел.

4Богът на този свят е заслепил умовете на невярващите, за да не могат да видят светлината на Благата вест за славата на Христос, който е Божият образ.

5Ние не проповядваме себе си, а ви учим, че Исус Христос е Господ и че ние сме ваши слуги заради Исус.

6Защото Богът, който е казал: „Светлината ще изгрее от мрака“, е същият, който изгря в сърцата ни, за да познаем Божията слава в лицето на Исус Христос.

7Ние имаме това съкровище, но сме само като глинени делви, в които то се пази, за да стане ясно, че надминаващата всички останали сила идва не от нас, а от Бога.

8Непрекъснато ни постигат всякакви беди, но не сме сломени; в безизходица сме, но успяваме да намерим изход;

9преследвани сме, но Бог не ни изоставя; повалят ни, но не загиваме.

10Винаги носим в телата си смъртта на Исус, за да се види ясно в тях и животът му.

11Ние, живите, непрекъснато сме излагани на смърт заради Исус, за да се види ясно неговият живот в нашите смъртни тела.

12Следователно смъртта работи в нас, а животът — във вас.

13Но ние имаме същата вяра, за която Писанието казва: „Повярвах, затова говорих.“Пс. 116:10. Ние също вярваме, затова и говорим,

14защото знаем, че Онзи, който възкреси Господ Исус, ще възкреси и нас както Исус и заедно с вас ще ни изправи пред него.

15Всичко става заради вас, за да може Божията благодат да достигне до все повече и повече хора и да доведе до изобилни благодарствени молитви в прослава на Бога.

Живот с вяра

16Ето защо ние не се отчайваме и въпреки че външно стареем и отслабваме, вътрешно се подновяваме с всеки изминал ден.

17Нашите краткотрайни и нищожни скърби ни носят вечна слава, която е несравнимо по-голяма от тях.

18Ние съсредоточаваме вниманието си не върху онова, което може да се види, а върху онова, което не може да се види, защото видимото е преходно, а невидимото — вечно.