Лука 18 - Новият завет: съвременен превод（ SPB）

Притча за вдовицата и съдията

1Тогава Исус разказа на учениците си притча, за да ги научи винаги да се молят и да не губят надежда:

2„Живеел в един град съдия, който нито се страхувал от Бога, нито уважавал хората.

3В същия град живеела и една вдовица, която непрекъснато ходела при съдията и казвала: „Отсъди в моя полза срещу противника ми!“

4Но съдията не искал и да чуе за това. След време обаче си помислил: «Не ме е страх от Бога и не уважавам хората.

5Но тъй като тази вдовица не ме оставя на мира, ще отсъдя в нейна полза, защото иначе ще ме умори с безкрайните си молби.»“

6Тогава Господ каза: „Обърнете внимание на думите на несправедливия съдия.

7Нима Бог няма да отсъди в полза на своите избрани, които викат към него ден и нощ? Нима ще се бави с отговора си?

8Казвам ви: Бог начаса ще отсъди в тяхна полза. Но когато Човешкият Син дойде, ще намери ли вяра на земята?“

Бъдете праведни пред Бога

9На тези, които бяха убедени в своята праведност и гледаха с презрение на всички останали, Исус разказа следната притча:

10„Двама души отишли в храма да се помолят. Единият бил фарисей, а другият — бирник.

11Фарисеят застанал настрана и започнал да се моли: „О Боже, благодаря ти, че не съм като другите хора — крадци, измамници, прелюбодейци. Благодаря ти, че не съм като онзи бирник там.

12Аз постя два пъти седмично и давам една десета от всичко, което спечеля.“

13Бирникът стоял на разстояние и не смеел даже очите си да вдигне към небето. Удрял се в гърдите и се молел: „Боже, смили се над мен, грешника!“

14Казвам ви, че този човек, а не другият, след молитвата си се прибрал вкъщи оправдан пред Бога. Защото всеки, който величае себе си, ще бъде смирен, а всеки, който смирява себе си, ще бъде възвеличан.“

Исус благославя децата(Мат. 19:13-15; Мк. 10:13-16)

15Някои хора водеха при Исус невръстните си дечица, за да ги докосне. Но когато видяха това, учениците им се скараха.

16Исус обаче извика децата при себе си и каза на учениците си: „Пуснете децата да дойдат при мен и не ги спирайте, защото Божието царство принадлежи на такива като тях.

17Истина ви казвам: който не приеме Божието царство така, както го приема едно дете, никога няма да влезе в него.“

Богат човек отказва да последва Исус(Мат. 19:16-30; Мк. 10:17-31)

18Един юдейски водач попита Исус: „Добри ми Учителю, какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?“

19Исус му отговори: „Защо ме наричаш „добър“? Никой не е добър освен един единствен — Бог.

20Нали знаеш заповедите: «Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, уважавай баща си и майка си!»“

21Водачът отвърна: „От дете спазвам тези заповеди.“

22Като чу това, Исус му каза: „Има само едно нещо, което ти липсва. Продай всичко, което имаш, раздай парите на бедните и ще имаш съкровище в небесата. След това ела и ме последвай.“

23Но като чу това, човекът се натъжи, защото беше много богат.

24Исус видя, че се е натъжил и каза: „Колко трудно е за богатите да влязат в Божието царство!

25По-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство.“

26Щом чуха това, хората попитаха: „Кой тогава може да се спаси?“

27Исус отговори: „Невъзможното за хората за Бога е възможно.“

28Тогава Петър каза: „Виж! Ние оставихме всичко, което имахме, за да те последваме.“

29Исус им каза: „Истина ви казвам: всеки, който е оставил дом, жена, братя, родители или деца заради Божието царство,

30ще получи многократно повече в настоящето, а в бъдещия свят — вечен живот.“

Исус отново говори за смъртта си(Мат. 20:17-19; Мк. 10:32-34)

31Исус отведе настрана дванадесетте апостола и им каза: „Чуйте! Отиваме в Ерусалим и всичко писано от пророците за Човешкия Син ще се сбъдне.

32Той ще бъде предаден на езичниците. Над него ще издевателстват, ще му се подиграват, ще го заплюват.

33Ще го бият с камшик, а след това ще го убият. Но на третия ден след смъртта си той ще възкръсне.“

34Апостолите, обаче, не разбраха нищо от думите на Исус. Смисълът им беше скрит от тях и те недоумяваха за какво говори той.

Исус излекува сляп човек(Мат. 20:29-34; Мк. 10:46-52)

35Когато се приближаваше до Ерихон, Исус видя един сляп човек, който бе седнал край пътя и просеше.

36Като чу шума от минаващите край него хора, слепият попита какво става.

37Отговориха му: „Исус от Назарет минава.“

38Тогава слепият завика: „Исусе, Сине Давидов! Смили се над мен!“

39Онези, които вървяха отпред, му казаха да мълчи, но слепият се развика още повече: „Сине Давидов! Смили се над мен!“

40Исус спря и нареди да доведат слепия. Когато човекът приближи, Исус го попита:

41„Какво искаш да направя за теб?“

„Господи, искам да прогледна“ — отвърна той.

42Исус му каза: „Прогледни! Твоята вяра те излекува.“

43И зрението му веднага се възвърна и той тръгна след Исус, славейки Бога. И всички видяха това и отдадоха хвала на Бога.