Делата на апостолите 8 - Новият завет: съвременен превод（ SPB）

Савел преследва вярващите

1Савел одобри убийството на Стефан. От този ден започна жестоко гонение срещу църквата в Ерусалим и всички, освен апостолите, се пръснаха из цяла Юдея и Самария.

2Стефан беше погребан и оплакан от няколко благочестиви мъже.

3Савел се опитваше да унищожи църквата, като ходеше от къща на къща, насила измъкваше мъже и жени и ги хвърляше в затвора.

4Онези, които се разпръснаха, разнасяха Благата вест навсякъде, където отиваха.

Филип проповядва в Самария

5Филип отиде в Самария и там проповядваше за Месията.

6Когато хората го чуха и видяха знаменията, които вършеше, всички се вслушаха внимателно в това, което той им казваше.

7В много случаи зли духове със силен вик излизаха от хората, които бяха обладани от тях. Много парализирани и сакати бяха излекувани.

8Голяма радост настъпи в този град.

9Там имаше един човек на име Симон, който от доста време се занимаваше с магии и смайваше с тях жителите на Самария. Той се хвалеше и наричаше себе си велик.

10Всички го слушаха — от най-скромния до най-високопоставения — и казваха: „В този човек е Божията сила, наречена «Велика сила».“

11Слушаха го, защото от доста време ги смайваше с магиите си.

12Но когато повярваха на Филип, който проповядваше Благата вест за Божието царство и за силата на Исус Христос, мъже и жени се кръстиха.

13Самият Симон също повярва, кръсти се и не се отделяше от Филип. Той видя великите знамения и чудеса, които се извършваха, и се смая.

14Апостолите, които бяха в Ерусалим, чуха, че в Самария са приели Божието слово, и изпратиха там Петър и Йоан.

15Щом пристигнаха, те се помолиха вярващите да получат Святия Дух,

16тъй като до този момент той все още не беше дошъл върху никого от тях — те се бяха кръстили само в името на Господ Исус.

17Тогава двамата апостола започнаха да полагат ръцете си върху тях и те получаваха Святия Дух.

18Когато Симон видя, че всеки, върху когото апостолите полагаха ръцете си, получаваше Духа, той им предложи пари

19и каза: „Дайте и на мен такава власт, за да може всеки, върху когото положа ръцете си, да получи Святия Дух.“

20Петър му каза: „Да загинеш и ти, и парите ти заедно с теб, понеже помисли, че можеш с пари да купиш Божия дар!

21Не можеш да участваш в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога!

22Така че покай се! Отвърни се от злото си намерение и се моли на Господа. Може би ще получиш прошка за това, което си помисли.

23Виждам, че те изпълва горчива завист и си пленник на греха.“

24Тогава Симон отговори: „Вие се молете за мен на Господа, за да не ми се случи нищо от това, което казахте.“

25След като разказаха на хората за всичко, на което бяха свидетели, и съобщиха Божието послание, Петър и Йоан се върнаха в Ерусалим. По пътя те проповядваха Благата вест в много самарянски села.

Филип поучава един етиопец

26Господен ангел каза на Филип: „Приготви се и тръгни на юг по пътя, който води през пустинята от Ерусалим до Газа.“

27Филип се приготви и тръгна. По пътя видя един етиопец — евнух, важен служител на Кандакия, Етиопската царица, и отговарящ за цялата й хазна. Той беше ходил на поклонение в Ерусалим

28и сега се връщаше у дома си. Етиопецът седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая.

29Тогава Духът каза на Филип: „Иди до тази колесница и остани там.“

30Като настигна колесницата, Филип чу етиопеца да чете от книгата на пророк Исая и го попита: „Разбираш ли това, което четеш?“

31„Как мога да го разбера, без някой да ми го обясни?“ — отговори той и покани Филип да се качи и да седне до него.

32Откъсът от Писанието, който той четеше, беше следният:

„Отведен бе, както водят овца в кланицата.

И както агнето е безмълвно пред този, който го стриже,

така и той дума не пророни.

33Унизиха го и му отказаха справедливост.

Кой ли някога ще разкаже за потомците му?

Защото животът му на земята свърши.“

34Евнухът каза на Филип: „Кажи ми, за кого говори пророкът — за себе си или за някой друг?“

35Тогава Филип заговори и като започна от това Писание, му разказа Благата вест за Исус.

36По пътя стигнаха до едно място, където имаше вода и евнухът каза: „Ето, тук има вода! Какво ми пречи да се кръстя?“

37

38И той заповяда да спрат колесницата. После двамата с Филип влязоха във водата и Филип го кръсти.

39След като излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип и евнухът повече не го видя, но радостно продължи пътя си.

40А Филип се озова в Азот и тръгна от град на град да проповядва Благата вест, докато пристигна в Кесария.