Делата на апостолите 7 - Новият завет: съвременен превод（ SPB）

Речта на Стефан

1Тогава първосвещеникът го попита: „Вярно ли е това?“

2Стефан отговори: „Братя и бащи, чуйте ме! Богът на славата се яви на баща ни Авраам в Месопотамия, когато той още не се беше заселил в Харан,

3и му каза: „Остави страната си и близките си и иди в земята, която ще ти покажа.“

4И Авраам напусна Халдейските земи и се засели в Харан. След смъртта на баща му, Бог го накара да се пресели оттам в земята, където вие живеете сега.

5Тук той не му остави дори една педя земя в наследство, но обеща в бъдеще той и потомците му след него да владеят тази земя, макар че Авраам тогава нямаше деца.

6Ето какво му каза Бог: „Твоите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, ще бъдат поробени и четиристотин години ще бъдат угнетявани.

7Но аз ще осъдя народа, на който ще робуват.“

8И Бог даде на Авраам завета на обрязването. Авраам стана баща на Исаак и на осмия ден след раждането му го обряза; Исаак стана баща на Яков и го обряза, а Яков обряза своите синове, които станаха дванадесетте патриарха.

9Патриарсите завиждаха на Йосиф и го продадоха в робство в Египет, но Бог не го изостави

10и го спаси от всичките му беди, дари му мъдрост и му помогна да спечели благоволението на фараона, царя на Египет. И фараонът го направи главен управител на Египет и на цялото си домакинство.

11След това в цял Египет и Ханаан настъпи глад и причини голямо страдание. Прадедите ни не намираха храна.

12Когато чу, че в Египет има жито, Яков изпрати там нашите прадеди. (Това беше първото им пътуване до Египет.)

13При второто им посещение Йосиф се разкри на братята си и фараонът научи за неговото потекло.

14Тогава Йосиф повика баща си Яков и целия си род — общо седемдесет и пет души.

15Яков отиде в Египет и там той и дедите ни живяха до смъртта си.

16Пренесоха ги обратно в Сихем и ги положиха в гробницата, която Авраам беше купил със сребро от синовете на Хамор в Сихем.

17Колкото повече наближаваше времето за изпълнение на обещанието, дадено на Авраам от Бога, толкова повече растеше броят на израелтяните в Египет,

18докато владетел на Египет стана друг цар, който не познаваше Йосиф.

19Той хитро се възползва от нашия народ, беше жесток към предците ни и ги принуждаваше да оставят новородените си навън, за да умрат.

20По това време се роди Моисей, който беше много красиво дете. Три месеца той расна в бащиния си дом.

21Когато го оставиха навън, дъщерята на фараона го прибра и го отгледа като свой собствен син.

22Моисей бе обучен в цялата египетска мъдрост и беше силен на думи и дела.

23Когато стана на четиридесет години, той реши да посети братята си, израелтяните.

24Моисей видя, че един от тях е малтретиран, защити го и отмъсти за малтретирания, като уби египтянина.

25Той мислеше, че братята му ще разберат, че чрез него Бог им изпраща спасение, но те не разбраха.

26На другия ден той видя двама от тях, които се биеха, и се опита да ги помири, като им каза: „Хора, нали сте братя, защо се отнасяте зле един към друг?“

27Човекът, който малтретираше ближния си, блъсна Моисей и каза: „Кой те постави да ни бъдеш водач и съдия?

28Да не искаш да ме убиеш, както вчера уби египтянина?“

35Това беше същият Моисей, когото израелтяните отхвърлиха с думите: „Кой те постави водач и съдия?“

44Прадедите ни в пустинята носеха Свещената скиния. Бог научи Моисей как да направи тази скиния по образеца, който му беше показан.

45Прадедите ни, които наследиха скинията, я донесоха с Исус Навин, когато завладяха земите на други народи, които Бог беше прокудил от лицето им. Тя остана там до времето на Давид.

46Бог прояви благоволение към Давид и той поиска позволение да построи дом за народа на Яков.

47Ала Соломон бе този, който построи храма.

48Но Всевишният не живее в храмове, изградени от човешка ръка, както казва пророкът:

49«Господ казва: Небето е моят престол,

а земята — място да отморя краката си.

Какъв дом ще ми построите?

Кое е мястото, където да отдъхна?

50Нали аз съм сътворил всичко!»“

51Тогава Стефан им каза: „Вие, твърдоглави хора, които не отдавате сърцата си на Бога и не се вслушвате в думите му! Винаги сте против това, което ви казва Святият Дух. Правите също както правеха прадедите ви.

52Има ли поне един пророк, когото прадедите ви да не преследваха? Те дори убиха онези, които отдавна предизвестиха идването на Праведника, а сега вие станахте негови предатели и убийци.

53Вие, които получихте закона, който Бог ви даде чрез ангелите си, но не го спазихте!“

Убийството на Стефан

54Като чуха тези думи, юдейските водачи побесняха и заскърцаха със зъби срещу него.

55А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, застанал отдясно на Бога,

56и каза: „Ето! Виждам небесата разтворени и Човешкия Син, застанал отдясно на Бога.“

57При тези му думи те се развикаха силно и запушиха ушите си. После всички заедно се спуснаха към него,

58отведоха го извън града и започнаха да го замерват с камъни. Лъжесвидетелите оставиха наметките си в краката на един младеж на име Савел.

59Докато хвърляха камъни по него, Стефан се молеше: „Господи Исусе, приеми духа ми!“

60После коленичи и извика високо: „Господи, не ги обвинявай за този грях!“ След като каза това, умря.