1Рано сутринта в първия ден на седмицата жените донесоха при гробницата благоуханията, които бяха приготвили.
2Те видяха, че камъкът е отместен от гробницата,
3и влязоха, но не намериха тялото на Господ Исус.
4Докато стояха там озадачени, изведнъж до тях се изправиха двама мъже в ослепителни дрехи.
5Обзети от страх, жените сведоха лица до земята, а мъжете им казаха: „Защо търсите живия сред мъртвите?
6Той не е тук, той възкръсна! Спомнете си какво ви говореше, докато беше още в Галилея:
7«Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на грешници, ще бъде разпънат на кръст, а на третия ден ще възкръсне.»“
8И тогава жените си спомниха думите на Исус.
9Те се върнаха от гробницата и разказаха всичко това на единадесетте апостола и на всички останали.
10Тези жени бяха Мария Магдалина, Йоана и Мария — майката на Яков. Заедно с другите жени те разказваха на апостолите за случилото се,
11а те сметнаха думите им за празни приказки и не им повярваха.
12Петър обаче стана и хукна към гробницата. Той погледна вътре, но там бяха само ленените платна за повиване на тялото. После си тръгна, като се чудеше на станалото.По пътя за Емаус(Марк 16:12-13)
13Същия ден двама от учениците отиваха към Емаус — село на около дванадесет километра от Ерусалим.
14Те си говореха помежду си за всичко, което бе станало.
15И както си говореха и обсъждаха тези неща, самият Исус се приближи и тръгна заедно с тях.
16Те го видяха, но не можаха да го разпознаят.
17Той им каза: „За какво си говорите, докато вървите?“
Двамата спряха с натъжени лица.
18Този, който се казваше Клеопа, отговори: „Ти трябва да си единственият посетител в Ерусалим, който не знае какво се случи там тези дни.“
19Исус попита: „Какво?“
„Това с Исус от Назарет — казаха те. — Той беше човек, който чрез делата и думите си показа, че е велик пророк пред Бога и хората.
20Но нашите главни свещеници и водачи го предадоха, за да бъде осъден на смърт, и го разпънаха на кръст.
21А ние се надявахме, че той е този, който ще освободи Израел! И отгоре на всичко сега има и още нещо: изминаха три дни, откакто го разпънаха,
22а днес няколко жени от нашата група ни разказаха нещо удивително: рано тази сутрин отишли при гробницата,
23но не намерили тялото му. Върнаха се и ни разказаха как им се явили ангели, които им казали, че той е жив.
24Тогава някои от нас също отидоха на гробницата и намериха всичко точно така, както бяха казали жените, но него не видели.“
25Тогава Исус им каза: „Колко сте глупави и колко трудно ви е да повярвате на всичко, което са говорили пророците!
26Нали Месията трябваше да мине през всички тези страдания, преди да влезе в славата си!“
27И като започна от Моисей и продължи с всичките пророци, Исус им обясни казаното за него в цялото Писание.
28Когато наближиха селото, където отиваха, Исус даде вид, че ще продължи нататък.
29Те настойчиво го замолиха: „Остани с нас! Вечерта наближава и денят вече свърши.“ И той влезе, за да остане с тях.
30Исус седна с тях на масата, взе хляба и като благодари на Бога, разчупи го и им го даде.
31Тогава очите им се отвориха и те го познаха, но той изчезна от погледа им.
32Те си казаха: „Нима не горяха сърцата ни, когато той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанията?“
33И двамата веднага станаха и се върнаха в Ерусалим. Там намериха единадесетте апостола и останалите, събрани заедно,
34които им казаха: „Господ наистина е възкръснал! Той се е явил на Симон.“
35Тогава двамата разказаха за случилото им се по пътя и как са разбрали, че това е той, когато разчупил хляба.
Исус се явява на учениците си(Матей 28:16-20; Марк 16:14-18; Йоан 20:19-23; Дела 1:6-8)36Докато двамата още говореха, Исус се изправи сред тях и им каза: „Мир на вас!“
37Те се стреснаха и се изплашиха, защото помислиха, че виждат дух.
38Но Исус им каза: „Защо се плашите? И защо се прокрадват съмнения в ума ви?
39Погледнете ръцете и нозете ми — това наистина съм аз. Докоснете ме и ще се уверите. Нима духът има плът и кости, както виждате, че имам аз?“
40Като каза това, Исус им показа ръцете и нозете си.
41Но учениците му от радост и изумление още не можеха да повярват. Затова Исус ги попита: „Имате ли нещо за ядене?“
42Дадоха му парче печена риба.
43Той я взе и я изяде пред тях.
44После им каза: „Още когато бях с вас, ви говорех, че трябва да се сбъдне всичко писано за мен в закона на Моисей, книгите на пророците и псалмите.“
45И той им отвори умовете да разберат Писанията.
46След това им каза: „Писано е, че Месията трябва да страда и да възкръсне от мъртвите на третия ден.
47Вие трябва да проповядвате на всички хора в моето име, започвайки от Ерусалим. Кажете им, че трябва да се покаят и Бог ще прости греховете им.
48Вие сте свидетели на тези неща.
49Чуйте! Аз ще ви пратя това, което моят Баща обеща. Останете в града, докато получите тази сила от горе.“
Исус се възнася в небето(Марк 16:19-20; Дела 1:9-11)50Исус изведе учениците си от Ерусалим почти до Витания, вдигна ръце и ги благослови.
51И докато ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе в небето.
52Те му се поклониха и после с огромна радост се върнаха в Ерусалим.
53И бяха постоянно в храма, възхвалявайки Бога.
Who We AreWhat We EelieveWhat We Do
2025 by iamachristian.org,Inc All rights reserved.